На 24.02.2026г. (вторник) 11.00 ч. в зала 301 на ИЕ-БАН,
ще бъде проведен
Семинар на Институт по електроника при БАН, на който
ас. Елмира
Димитрова Василева
, докторант на самостоятелна подготовка в Лаборатория
„Физика и техника на
плазмата“
, ИЕ-БАН,
ще представи основните резултати в дисертационния си труд, за
отчисляване с право на защита и предварителна защита. Дисертацията е на тема:
„Сондова диагностика в устройства за термоядрен
синтез“
Докторант Василева се обучава в научно направление 4.1 Физически науки,
научна специалност: „Физика на плазмата и газовия разряд“.
Научен ръководител:
доц. д-р Миглена Димитрова
Поканват се всички интересуващи се.
Семинарът ще се проведе и в онлайн формат в платформата ZOOM, като
линкът за връзка е:
Institute of Electronics BAS is inviting you to a scheduled Zoom
meeting.
Topic: Семинар по предварителна защита на дисертационния труд на Елмира
Василева
Time: Feb 24, 2026 11:00 AM Sofia
Join Zoom Meeting
https://us06web.zoom.us/j/84419882817?pwd=nGK8NYbWzvA1bhjzKxh32NUq9Of9Py.1
Meeting ID: 844 1988 2817
Passcode: 102608
Проектът C3BG поставя основите на национален център за компетентност в микроелектрониката
Директорът на Института по електроника доц. Татяна Куцарова участва в стартова среща по проекта C3BG – Chips Centre of Competence Bulgaria. Проектът официално навлезе във фазата на изпълнение, а форумът събра в Техническия университет – София водещи академични институции, научноизследователски организации, индустриални партньори, клъстери и международни организации от България и Европа.
Стартирането на проекта следва успешното подписване на Грантовото споразумение с Chips Joint Undertaking (Chips JU) в рамките на EU Chips Act и получаването на първоначалното предварително финансиране. C3BG има за цел да изгради национален център за компетентност в областта на микроелектрониката и полупроводниците, като подпомогне интеграцията на България в европейската полупроводникова верига за създаване на стойност и повиши технологичната конкурентоспособност на страната.
Проектът се координира от Техническия университет – София и обединява широк консорциум от партньори, включително Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – Варна, Технически университет – Габрово, Русенски университет „Ангел Кънчев“, София Тех Парк, Консорциум за изследвания, развойна дейност и иновации (R&D&I Consortium), Националния център по мехатроника и чисти технологии (NCMCT), както и Института по електроника и Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките.
Към консорциума се присъединяват и водещи индустриални и клъстерни партньори като Cluster of Microelectronics and Industrial Electronics Systems (CMIES) с водещи негови членове в лицето на Melexis, GlobalFoundries, Renesas Electronics Corporation, Клъстер Изкуствен Интелект България, Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, Център за изследвания и анализи и Barin Sports - водеща българска иновативна компания, допринасяща с приложни технологични решения и индустриална експертиза към екосистемата на C3BG., както и ключови международни партньори като imec (Белгия) и Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf (Германия). Това многообразие от участници гарантира силна връзка между наука, индустрия, иновации и публични политики.
Проектът C3BG е насочен към осигуряване на достъп до модерна инфраструктура – платформи за дизайн, пилотни производствени линии и симулационни среди, както и към разработване на програми за обучение и преквалификация в областта на микроелектрониката. Паралелно с това ще се предоставя целенасочена подкрепа за малки и средни предприятия и стартъпи чрез менторство, експертни услуги и достъп до ресурси, с фокус върху ключови технологични направления като дизайн на интегрални схеми, MEMS, нови материали, анализ на надеждността и съвременни методи за опаковане на чипове.
Чрез обединяването на академичната общност, индустрията, клъстерите и публичните институции, C3BG се позиционира като стратегическа инициатива за развитие на устойчива, конкурентоспособна и ориентирана към бъдещето полупроводникова екосистема в България, в пълно съответствие с европейските приоритети и целите на EU Chips Act.
Консорциумът е допълнително подсилен от водещи индустриални и клъстерни партньори като Cluster of Microelectronics and Industrial Electronics Systems (CMIES) с ключови компании Melexis, GlobalFoundries и Renesas Electronics Corporation, както и Клъстер Изкуствен Интелект България, Биотехнологичен и Здравен Клъстер България, Център за изследвания и анализи (CRA) и Barin Sports – водеща българска иновативна компания, която допринася с приложни технологични решения и индустриална експертиза към екосистемата на C3BG. Сред ключовите международни партньори са imec (Белгия) и Helmholtz-Zentrum Dresden-Rossendorf (Германия). Това многообразие от участници гарантира силни и устойчиви връзки между наука, индустрия, иновации и публични политики.
Заедно изграждаме по-силна и конкурентоспособна полупроводникова екосистема за България и Европа.
СКРЪБНА ВЕСТ
С прискърбие Ви съобщаваме, че на 22 декември 2025 г. след тежко
боледуване ни напусна нашият скъп колега
доц. д-р Люан Гърдев.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Сензори и самопочистващи се повърхности на солари създават учени от Института по електроника
Сензори за измерване замърсяването на въздуха и водата и самопочистващи се повърхности на фотоволтаични панели разработват учени от Института по електроника на БАН в рамките на проект, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. Резултатите от изследванията, получени с помощта на лазерни технологии, бяха представени на форум „Наука и практика в иновативни материали и зелени технологии за устойчиво развитие“,
който се проведе на 5 и 6
ноември в София. Първите експерименти показват, че сензорите са надежден
способ за анализ на вода и напитки. Те реагират на замърсявания, лесни са за
производство и са подходящи за многократна употреба. С помощта на
фемтосекунден лазер се създават нови материали, които да са подходящи за
отстраняване на натрупвания от прах и вода върху соларни панели.
Във форума с презентации участваха чл.-кор. Николай Недялков, докторант Емил
Филипов, доц. Светослав Колев и гл. ас. д-р Борислава Георгиева. Те се включиха с
резултати от последните си изследвания в рамките на панела „Иновативни
полимерни, композитни, метални материали и сплави“. По време на двудневната
научна конференция бяха представени резултати от проекти на Българската
академия на науките, финансирани по Националния план за възстановяване и
устойчивост.
На 10 декември 2025 г. (сряда) от 14:30 ч. в зала 301 на ИЕ-БАН,
ще бъдет
представени следните лекции:
-
Mgr. Dejan Prokop, FZU - Institute of Physics of the Czech Academy of
Sciences and Faculty of Mathematics and Physics, Charles University,
Prague.
-
"Black metals, thermochromic oxides and thermoelectric nitrides: a short
introduction to the functional materials developed at FZU".
-
Dr. Sergii Chertopalov, Institute of Physics of the Czech Academy of
Sciences, Prague.
-
"Properties and applications of the Ti3C2 MXene 2D material".
Гостуването на учените е в изпълнение на съвместен проект
"Нови
плазмонни хетероструктури с p-n преход, получени чрез лазерни методи"
с
ръководител доц. Михаела Колева, финансиран по
Спогодбата за научно
сътрудничество
между БАН и Чешката Академия на Науките за периода
2025-2026.
Поканени са всички заинтересовани.
На 10.12.2025г. (петък) от 11:00 часа, в зала 301 на ИЕ-БАН,
ще бъде проведен
Семинар на Институт по електроника при БАН, на който
Десислава Минчева Караиванова
, редовен докторант в Лаборатория
„Мултифункционални материали”
ще представи основните резултати в дисертационния си труд, за
отчисляване с право на защита. Дисертацията е на тема:
„Изследване на възможностите за модификация на тънки слоеве от аморфни и
нано-размерни въглеродни фази чрез облъчване с лъчения с различна
дължина на вълната“
виж обявата за семинара >>
На 12.11.2025 г. (сряда) от 14.00 ч. в зала 301 на ИЕ-БАН, бул.
“Цариградско шосе” 72, София и онлайн ще се проведе открито заседание на
Научното жури за защита на дисертационен труд на тема:
„Контрол на антимикробните свойства на полимер/керамични матрици чрез
лазерно-индуцирана обработка за ортопедични приложения“
на Емил Веселинов Филипов, задочен докторант от ИЕ-БАН,
по професионално направление 4.1 „Физически науки“, научна специалност
„Физика на вълновите процеси”
Научен ръководител: доц. д-р Албена Даскалова
виж всички материали >>
На 24.10.2025г. (петък) от 11:00 часа, в зала 301 на ИЕ-БАН
проф. Filippo Giannazzo
от Institute for Microelectronics and Microsystems, Catania (Italy) ще представи лекция на тема:
„Atomic Layer Deposition of high-k dielectrics on 2D materials: advanced electrical characterization
and perspective applications“
Гостуването му е в изпълнението на
съвместен проект
"Интегриране на ултратънки high-k диелектрици върху
епитаксиален графен за високочестотна електроника"
с
ръководител доц.
Милена Бешкова
,
финансиран по Спогодбата за научно сътрудничество между
БАН и Национален съвет за научни изследвания на Италия (CNR) за периода
2023-2025.
виж обявата за семинара >>
На 20.10.2025г. (понеделник) от 11:00 часа, онлайн ще се проведе семинар за отчисление с право на защита, на който
докторант
Данте Мария Ачети (лаб. „Фемтосекундна оптика“) ще изнесе доклад на
тема:
„Микро-, наноструктуриране на биоматериали, чрез обработка с ултра-къси
лазерни импулси за подобряване на антимикробните свойства на клетъчните
матрици“
във връзка с изтичане на периода на докторантура му в свободна форма на
обучение.
Поканени са всички интересуващи се да посетят сбирката.
виж още за семинара >>
проф. дхн Людмил Антонов
за 6 публикации на тема
„Молекулно превключване и пренос на сигнал, основани на
тавтомерен пренос на протон“.
Проф. Людмил Антонов е носител на наградата „Акад. Емил Джаков“ на Института по електроника на БАН. Отличието беше връчено от директора доц. Татяна Куцарова на церемония, която се проведе на 9 юни в залата на института. Наградата е за най-добра научна разработка в областта на радиофизиката, физичната и квантовата електроника за 2024 г.
Проф. Антонов е ръководител на екип, осъществил шест публикации в престижни научни издания на тема „Молекулно превключване и пренос на сигнал, основани на тавтомерен пренос на протон“. Българските учени са създали прототип на молекулен мотор (T-Motor), който се базира на пренос на протон на далечно разстояние в статора, при който ротационното движение се извършва като последователни стъпки на пренос на протон. Използването на тавтомерията като движеща сила е съвършено нова концептуална идея в молекулните машини. В екипа, ръководен от проф. Людмил Антонов, са включени доц. д-р Иван Ангелов, доц. д-р Даниела Антонова, доц. д-р Вера Денева, гл. ас. д-р София Савова и докторант Лидия Захариева. Изследванията са осъществени в рамките на Национална научна програма "Вихрен".
СКРЪБНА ВЕСТ
На 01.06.2025г. ни напусна
Роман Тодоров Николов
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
СКРЪБНА ВЕСТ
На 10.04.2025г. ни напусна
доц. д-р Йордан Марчев Георгиев
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Иновативни антимикробни покрития показват европейски учени в София
Последните си разработки в областта
на антимикробните покрития с
приложение в обществени сгради
обсъждат в София Тех Парк учени от
15 европейски държави. Срещата се
провежда 27-28 февруари 2025 г. и е в
рамките на проекта „STOP - Surface
transfer of Pathogens“, финансиран по
програма „Хоризонт Европа“.
Ръководител на проекта от българска
страна е доц. Албена Даскалова от
Института по електроника на БАН...
виж повече в PDF:
СКРЪБНА ВЕСТ
На 01.02.2025г. ни напусна
проф. дфн Димитър Василев Стоянов
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан
разработват учени от Института по електроника на БАН.
В изследването са използвани лазери със свърх-къси импулси, с които се повишават
антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан.
Резултатите от лабораторните изследвания показват влиянието на лазерното лъчение върху клетъчния състав на повърхностите, което е от съществено значение за ефикасното възстановяване на увредени тъкани. Оценена е антимикробността на лазерно-третираните повърхности при взаимодействие с различни бактериални щамове.
Проведените изследвания доказват, че клетките на бактериите по-трудно се задържат върху обработените материали, намалява и тяхната жизнеспособност. Експерименталната методология на учените от Института по електроника затвърждава безконтактното повърхнинно фемтосекундно лазерно структуриране на биосъвместими материали като устойчив процес, който е с потенциал за приложение при разработване на антибактериални повърхности с медицински и екологични цели.
Изследванията са проведени под ръководството на
доц. д-р Албена Даскалова и са откроени
като най-важното научно-приложно постижение на Института по електроника за 2024 г.
Резултатите са публикувани в пет престижни международни научни издания.
Проф. Николай Недялков
е избран за член-кореспондент на БАН
виж повече в PDF:
Иновативни повърхностни покрития с възможности за широко приложение в областта на машиностроенето и високите технологии разработват учени от Института по електроника на БАН. Изследователите са подобрили механичните свойства на повърхностни структури от титан с добавени към него бор и въглерод. Получените нови покрития са с много високи стойности на повърхнинната твърдост, както и ниска износоустойчивост, което разкрива набор от нови практически приложения на тези материали.
Разработката е част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който участва екип на Института по електроника. Изследователите разработиха и ново високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – пробив, който досега не е описван в научната литература. Иновацията отваря нови хоризонти за приложения в автомобилостроенето, авиацията и космическите технологии.
Втората фаза на проекта „Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии" стартира в края на месец септември. Водеща организация е Техническият университет в Габрово. Предстоящите задачи пред екипа на Института по електроника са свързани с разработка на заваръчни шевове с въведени легиращи елементи, както и модификация на повърхността на титанови и алуминиеви сплави чрез интензивни енергийни потоци.
На снимката:
Иновативната лазерна система Evobeam cube 400, използвана в изследванията
На
08.11.2023г. (сряда) от 11:00 часа, в зала 301и през платформата Zoom ще се състои
семинар на тема
„Физични процеси при електроннолъчева обработка на метали и сплави“
на който
гл. ас. д-р Мария Орманова
(Лаборатория „Физични технологии” в ИЕ - БАН)
ще изнесе лекция, във връзка с участие в евентуален конкурс за заемане на академична длъжност
„доцент“ по научно направление 4.1. „Физически науки“, специалност „Радиофизика и физическа
електроника“.
виж обявата за семинара >>
На 07.11.2023г. от 11:00 часа, в зала 301 на ИЕ-БАН
от инж. Камен Иванов
Лаборатория „Мултифункционални материали“
ще проведе Семинар на Институт по електроника – БАН,
на тема:
„Характеризиране на стъпалото чрез нелинейни методи и персонална идентификация, прилагаща плантарно налягане и спецификата на движение на долните крайници“
като част от процедура по признаване на образователна и научна степен „доктор“ по професионално направление: 4.1. „Физически науки“, специалност „Математическо моделиране и приложение на математиката във физиката”.
Поканват се всички интересуващи се да посетят сбирката.
Семинарът ще се проведе и в онлайн формат.
виж обявата за семинара >>
7 юни 2023 г.,
София
60 години
ИНСТИТУТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА "Акад. Емил Джаков"
и
115 години
от рождението на Академик Емил Джаков
виж повече в PDF:
виж повече в PDF:
Български учени са сред първите изследователи в света, които използват
тавтомерен пренос на протон като задвижващ механизъм при молекулните
устройства. Това е съвършено нова концептуална идея в молекулното
инженерство, която се отличава с много преимущества по отношение на
бързодействие и устойчивост на стареене...
виж повече в PDF:
виж още за наградата >>
виж още за наградата >>
ТРЪБНА ТЕЛ С НАНОВЪГЛЕРОДНИ СТРУКТУРИ
ИНСТАЛАЦИЯ EVOBEAM CUBE 400
AIMed
МЛАДИ УЧЕНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ СЪЗДАВАТ НОВИ МАТЕРИАЛИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ИМПЛАНТИ
виж повече в PDF:
виж повече в PDF:
Проект 861138 AIMED H2020
Проект: Център за компетентност "Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии"
Процедура „Изграждане и развитие на центрове за компетентност“
Компонент "Мехатроника и чисти технологии"
преглед в PDF:
ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ
през 2015 г.
Лаборатория „Лазерни системи“ :
МАГНИТОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ,
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАГНИТНИТЕ СВОЙСТВА С ПРИЛОЖЕНИЕ В МЕТРОЛОГИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА, ЕКОЛОГИЯТА И МЕДИЦИНАТА
виж повече в PDF:
Лаборатория „Биофотоника“ :
БИОФОТОНИКА – ОПТИЧНИ МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА И ТЕРАПИЯ НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ,
ФОТО- И КОЗМЕТИЧНА ЛАЗЕРНА ТЕРАПИЯ
виж повече в PDF:
Лаборатория „Физика и технологии на СВЧ“ :
МИКРОВЪЛНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОЧВИ И РАСТИТЕЛНОСТ АГРАРНИ ПРИЛОЖЕНИЯ
виж повече в PDF:
Лаборатория „Лазерна локация“ :
СИСТЕМИ ЗА ЛИДАРНО СОНДИРАНЕ НА АТМОСФЕРАТА – МОНИТОРИНГ НА ПРАХОВОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ,
АНАЛИЗ НА АТМОСФЕРНАТА ДИНАМИКА И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА АЕРОЗОЛИТЕ НАД ГР. СОФИЯ
виж повече в PDF:
Лаборатория „Биофотоника“ :
СЪВРЕМЕННИ СПЕКТРАЛНИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ХРАНИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ - ПРИНЦИПИ И ПРИЛОЖЕНИЯ
виж повече в PDF:
Резултати от независимата международна оценка на БАН,
направена от Европейската научна фондация (ЕНФ) и Европейската федерация на
академиите на науките (ЕФАН)
На 30 ноември 2009 г. в Големия салон на БАН, се проведе разширено заседание на Общото събрание на Академията
за запознаване с резултатите от независимата международна оценка на постоянните научни звена
(институти и централни лаборатории) на Българската академия на науките, направена от Европейската научна
фондация (ЕНФ) и Европейската федерация на академиите на науките (ЕФАН).
виж повече в PDF:
Пощенско-филателно издание посветено на 100 годишнината от рождението на академик Емил Джаков
На 07 ноември 2008 г. в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения,
в Музея на съобщенията София, беше проведена процедура по пускане в употреба на пощенско-филателно
издание посветено на 100 годишнината от рождението на академик Емил Джаков. Изданието съдържа пощенска
картичка в тираж 765 бр. и специален пощенски печат.
Автор на проекта е младата художничка Дея Вълчева
Тържествено слово на директора на ИЕ - БАН ст.н.с.ІІ ст. д-р Р. Еников
Ст.н.с.ІІ ст. д-р Р. Еников и
Ст.н.с.І ст. дфн Б. Джаков
Полагане на специалния печат
Финал на тържествената процедура